Родителите ми обичат ме безкрайно,
дори когато правя нещо тайно.
Мама иска всичко винаги да знае,
тати отстрани се почесва и се мае.
"Мамче", казва той,
"Стига с тоз' изперчен показалец стой!
Детето няма вина,
че няма ни брат, ни сестра".
Вечно аз сърдита за това,
туй ли бе то моята съдба?
Само дете си аз останах,
и накрая социална станах.
Трябваше приятели да си намеря
и мама, и тати строго да премеря.
Вмених им думи на вина,
пък дано осъзнаят,
че не исках да съм аз сама.
дори когато правя нещо тайно.
Мама иска всичко винаги да знае,
тати отстрани се почесва и се мае.
"Мамче", казва той,
"Стига с тоз' изперчен показалец стой!
Детето няма вина,
че няма ни брат, ни сестра".
Вечно аз сърдита за това,
туй ли бе то моята съдба?
Само дете си аз останах,
и накрая социална станах.
Трябваше приятели да си намеря
и мама, и тати строго да премеря.
Вмених им думи на вина,
пък дано осъзнаят,
че не исках да съм аз сама.