Когато се събудиш с мисълта, идеята за нещо доброволческо. Какво искам да кажа ли?
Искам да кажа, че животът, светът е по-хубав, когато има кой да извърши нещо доброволно, нещо в помощ на друг без да очаква отплата, заплата или прочие.....
Днес беше един от моите такива дни... Събудих се и слънцето ми се усмихна, напомни ми, че веднъж живея. Уви, нищо не ми каза. Как се почувствах? Свежа, свободна, изпълнена с перспективи и нови идеи. Отидох на уговореното място, в уговорения час..... КАПАНА! Чаканият от мен човек закъсня с повече от 30 минути. Седнах на реката (инсталация от дървени трупи в Капана, част от архитектурната седмица) и зачаках. В това време до мен поседна момиче, а после и група чужденци. Заприказвахме се. Никой за никъде не бързаше. Така в тази приятна и спокойна утрин в Капана попаднах на интересни хора... доброволци.
Оказа се, че не само обичат да даряват хората с усмивки или да им почистват дворовете, но и сме обединени от една обща идея, обща цел. Не, няма да я кажа сега. Но точно тук аз обявявам, че ще дам цялата си енергия и всичко що диша в мен, за да реализирам тази мечта. И моля всеки, който чете това, ако след година не види плода на труда ми, да ме сръчка в ребрата и да ми каже: "Ей, стегни се! Хората трябва да чуят и да видят добрината, вестта!"
Искам да кажа, че животът, светът е по-хубав, когато има кой да извърши нещо доброволно, нещо в помощ на друг без да очаква отплата, заплата или прочие.....
Днес беше един от моите такива дни... Събудих се и слънцето ми се усмихна, напомни ми, че веднъж живея. Уви, нищо не ми каза. Как се почувствах? Свежа, свободна, изпълнена с перспективи и нови идеи. Отидох на уговореното място, в уговорения час..... КАПАНА! Чаканият от мен човек закъсня с повече от 30 минути. Седнах на реката (инсталация от дървени трупи в Капана, част от архитектурната седмица) и зачаках. В това време до мен поседна момиче, а после и група чужденци. Заприказвахме се. Никой за никъде не бързаше. Така в тази приятна и спокойна утрин в Капана попаднах на интересни хора... доброволци.
Оказа се, че не само обичат да даряват хората с усмивки или да им почистват дворовете, но и сме обединени от една обща идея, обща цел. Не, няма да я кажа сега. Но точно тук аз обявявам, че ще дам цялата си енергия и всичко що диша в мен, за да реализирам тази мечта. И моля всеки, който чете това, ако след година не види плода на труда ми, да ме сръчка в ребрата и да ми каже: "Ей, стегни се! Хората трябва да чуят и да видят добрината, вестта!"